ДОРА ГЕОРГИЕВА МОЛБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ И ЕВЕНТУАЛНА ПОМОЩ.За всяко нещо,написано тук,нося пълна законова отговорност пред закона и Бог.На нито един език нямя думи за майката,загубила детето си.Причината за този ход е поредният нанесен ми психически тормоз.На 03.06.2015 отидох със свидетел в жк.Люлин,София,да предам папка с обещаното родословно дърво и снимки на голямата внучка от татко й.Бях помолена за това 06.2014,понеже той почина 03.2014.Чуках на вратата,защото звънецът не работеше.Никой не ни отвори.Звъннах на служебния телефон на майката,която ми закрещя да не ги преследвам,защото искала да живее спокойно.Тя излъга,че съседи й звъняли и й казали,че съм била блъскала и пъхала ключове.Седнали пред блока,видяхме внучката бързо да излиза.Викайки я,едва я догонихи тя едва взе снимките.Стряхувам се,че може да е изхвърлила снимките на татко си,защото разбрах,че татко й и аз сме изхвърлени от сърцето й,поради лъжлива информация от майка й – Симона Фердинандова Симеонова и нейната майка – Павлина Огнянова Милчева от Дивотино,живуща в Кюстендил,кв.Запад.Внучката ми не се обърна и не видя,че ми е прилошало от унизителните й думи,че,може би щяля да ми отвори бащината си врата на закупения с мои пари апартамент,ако не съм писала за майка й.Беше ясно,че Симона й е заповядала да не ми отваря.Детето е зависимо от нея.Причерня ми и бях докарана до Пирогов.Малката внучка видяхме на рождения й ден в детската градина.На 27.05.2015 не бяхме поканени на бала на голямата и за да я видим отидохме скришно,като просяци,в училището.Павлина беше с абитуриентски бял тоалет,а Симона изкрещя,че не ни познавала и,че нямала работа с нас.Когато пастрокът-дядо на 14.05.2015 честитил на внучката завършване,заблуденото дете рекло „Моля Ви господине,сега ме оставете на спокойствие.“.Приятелите на сина ми,които познавам от преди появата на Симона,зарибени,излязоха негови и мои предатели,забравяйки,че и те имат синове,и може да им дойдат снахи и свати като Симона и Павлина.Те са прегърнали лъжите на Симона.Кумът им,Вальо,при който отидохме в Банкя за помощ,заяви,че всичко,което съм написала в молбата(за законна помощ),са лоши неща,от злоба.Пред мъжа ми рече,че и той лъжел за последните думи на детето ми,след което с присмех ми заяви,че не вярва в Бог.Той е кум и на сина ми,и породената злоба и желание за възмездие е вследствие злобата на Симона.Той трябва да иде до гроба на сина ми и да се моли за опрощение и да се грижи и за неговите деца,защото жена му е духовна майка и кръстница на голямата ми внучка.Бог отгоре гледа!Велко,пък,не ни вдига телефона,вероятно,защото,когато веднъж доиди притеснен в дома ми,опря пистолет в главата си.Аз го спасих,а после Симона ми крещя,че трябвало да го оставя да се застреля.За първи път предприех деиствия след 09.06.2014,когато,поради не вдигане на телефоните,непоканена,отидох да видя внучките.Помолих за някоя вещ от детето ми,за спомен.Зад асансьора поставих свидетел.Пред децата Симона ми крещя,че написаният от мен – майката,некролог,бил атака срещу нея.Заплаши ме,че ако искам,по някога,да виждам внучките,трябва да мълча и нищо да не предприемам.От крясъците й не можах да взема думата,а децата седяха стресирани.Тръгнах си плачейки на глас,за първи път неизпратена и негушната от внучките.Не бях и запитана кога ще дойда пак.След унижението,на вратата Симона изкрещя - „Ти знаеш ли коя съм аз?!Ти познаваш ли ме добре?!Знаеш ли на какво съм способна?!“и затръшна вратата под носа ми.ТОГАВА ВЕЧЕ ВЗЕХ РЕШЕНИЕ И НАПИСАХ МОЛБАТА ЗА ДЕЛО.Симона не ми показа епикриза и се наложи да потърся начин да получа такава.Започнах да разпространявам истината тук-там.Поради това „сватята“ Павлина на 16.12.2014 ми изпрати от Кюстендил прукорорска заплаха,че съм ги тормозела и съм била психично болна.Това стана причина и аз да задействам Прокуратурите в София.Павлина дали е застрахована от психично заболяване след подобна трагедия,имаики син и внук?Бидейки двигател на дъщеря си,я е възпитала алчна,жестока и неблагодарна,а грозната истина за дългогодишно и мъчително убийство е труднодоказуема.Само една дума може да убие човек,причинявайки инфаркт,инсулт,десекация на аорта и т.н..Жестокостта става инструмент за унижения,чрез който превръща жертвата в плът и стон.Душата на жертватанейстово се лута,сякаш е готова да изостави своето страдащо тяло.Жестокостта е отказ на съчувствие към другия.Причинява болка,но не я интересува,защото болката е средство за победа и е предела на садизъм.Една болна фантазия,която,като жив вампир,се впива в жертвата,изцежда я,черпи енергия и се зарежда,изхвърляйки болните си негативи върху страдащото същество.Симона умори сина ми,който беше най-хубавото нещо в нещастният ми живот и,в трагедиятя ми,продължава да ми нанася психически тормоз.Не издържам повече.Тя почерни и зарови душата ми при детето ми и използва внучките за оръжие.Ще ги опростачи и съсипе,от яд,че приличат на татко си.Моля се Бог да ги закриля и води по праведен път.Плача и за тях.Голямата е виждала,чувала и знае много неща.Била е свидетел и на последния ден на баща си,но от страх и зависимост,няма да проговори.МОТИВЪТ на Симона е наследявянето на двата апартамента,закупени с мои пари,колата,12-те бруто заплати и застраховката „Живот“,за която е успяла да се пребори.Забогатяла весела вдовица,а за пред другите – нещастна и бедна.Законите,несправедливо,допускат тя да наследи 4/6,а децата – по 1/6,и,зависими,да ги шантажира.Моля за помощ.Не съм съгласна.Не съм се лишавала от парите си за нея,а детето ми да гние в земята.Кой ще ми помогне закупените апартаменти с пой пари,за което имам документи,да пренаследят само внучките и да получа възможност да виждам децата законно.Бруто заплатите са чрез мъжа ми,който след ГУСВ,с връзки,настани детето ми като капитан в СДВР.Страхувам се,че тя ще изпраска набърже готовите пари и ще остави децата без пари.Синът ми я търпеше,защото обичаше децата си,което Симона използваше,за да играе по гайдата й.Често,в редките ми присъствия,за които едвам се вреждах,тя го заплашваше безпричинно с развод и без да вижда децата си.Щяла да го съди и голямата им дъщеря ще й бъдела свидетел.По този начин е настройвала дете срещу баща. В болницата синът ми рекъл на пастрока си,който го пое на 10 години, - „Виж бате М. до къде ме докараха!“и го гледал с тъжен поглед.Мъжът ми изпаднал в паника,не знаел дали да ми каже.Когато ни пуснаха в отделението при него,той рече същите думи на сестра си.Държеше ми ръката и гледаше в очите ми с обич и тъга.Не се обърна към жена си,не й продума,явно много огорчен от нея.До операция не успя да стигне.Симона и брат й избягаха.Някой ми даде стол,седнах до трупа на детето си,положила глава до неговата,плачех и говорех колко много го обичам,а мъжът ми изрева - „Отиде си момченцето ни!Тая знае ли какво ни причини?!“.Синът ми на 7 години остана полусирак.На панихидата на 40 дни Симона застана до гроба пред всички начервена.Не ни погледна.Веднага замина с родителите си да празнуват Великден в Дивотино.После,когато отидох да видя внучките,видях,че е заключено с допълнителния ключ,който нямам,и се ползваше само,когато пътуват,заради служебното оръжие в дома.Тъи били решили Симона и майка й,а ключовете на детето ми дала на майка си.Аз вече нямах достъп до синовен дом,веднага си тръгнах,плачейки на глас.И малката ми утеха – внучките,ми беше отнета.Съседи при входа ми рекоха,че на 08.03.2014 са чували до късно скандалите и прищевките на Симона.Забелязала тревожна промяна в детето си 10.2013 го запитах,защо изглежда толкова изморен,изнервен и пуши много,след като до 1995 беше пълен въздържател.Отговори - „От „добър“ живот,мамо.За мъка си ме ти родила!“.Почнах да му звъня често да повдигам духа му.Снахата забраняваше той да ми звъни,че е пари.Само ми кликваше – набирах го аз.Тя с щаба в Кюстендил говореше дълго и непрекъснато – за там имаше пари.За да се вредя 1-2 пъти месечно да ида да ведя сена си и децата,го чувах,че иска разрешение от нея.В присъствието ми я питаше може ли да излезем на балконаа за по цигара.Познати ми казаха,че смехът на сина ми вече е изкуствен и,че в дома си никога не е имал почивка и спокойствие.Тя,дори в присъствието ми,го унижаваше и той я питаше защо го наранява дори на вечеря.Насаме помолих Симона да е по-добра за да не се гръмне с пистолета си,а тя,с чаша вино и цигара в ръцете,крак връз крак,през смях,ми рече,че няма такава опасност.Изморен след работа,гледаше малкото дете,а Симона – по театри,концерти и партита.На 21.12.2013,пред Коледа,тя ми нанесе ужасен психически тормоз.Синът ми отиде на дежурство,с нея пиехме кафе и изведнъж тя закрещя неверни гадости за детето ми,че бил комплексарин,психарин,воняли военните му кубинки,не й допадал още като гаджета,но й било време вече да се омъжи.Беше вече стара мома,не взета от никой до тогава.В кафето капеха сълзите ми.Това го спестих – не го казах на детето си.Крещя ми още,че преди няколко дни избягал през нощта от дома си.Кой,изморен,след работа,в студената нощ ще бяга по улиците?Симона накарала голямата им дъщеря да му звъни и моли да се прибере,защото бил с оръжие.Подобен случай имаше 1997,когато,от тормоз,синът ми е избягял и спал в работата си във фирма Изотекс,която беше пред фалит.Тогава жена му в дома ми ми крещя,че се е омъжила за дом и мъж да я издържа.Зарад съседите затворих прозореца и й обещах заплатата си.Разбивачка на сърца и животи!Зная,че майка й е заключвала баща й нощем навън,викайки без пари да не се връща.Оставиха ме без син да гина в отчаяние,а внучките ми – без баща,полусирачета.Зрееше развод,на който попречих заради внучката,но,може би,съм сгрешила – може би детето ми щеше още да е живо.В ОФИЦИАЛНИЯ ДОКУМЕНТ - ЕПИКРИЗАТА,пише,че синът ми за ПЪРВИ път в живота си е получил силни болки в гърдите и сърдечната област,в годишен отпуск и неделен ден,от СИЛЕН ЕМОЦИОНАЛЕН СТРЕС,съпроводен с вегетативна симптоматика,и,че пациента е в пълно съзнание и ориентация.Това причинява 6 см. разкъсване на аортата – неспасяемо положение.Една вечер,преди да се върне сина ми,за това,че внучката нещо й отвърна,майката Симона – пияна,закрещя на детето като истерична и я заудря с юмруци в гърба.Застанах помежду им и поех ударите за да отърва детето,което плачеше и после ми сподели,че му идело да скочи от балкона,че маика му често крещела.Когато синът ми я молел да спре,Симона почвала да крещи още по-силно.Аз мисля,че не е трябвало да я моли,а да й хвърли боя и да я изхвърли от дома си за да живеят спокойно без нея.Когато внучката заспа,случайно чух,че майка й яде сина ми,по нощите,да изхвърли 16 годишното дете в гарсониерата да работи,учи и живее само.Аз и татко й спряхме налудничавата идея на майка й и ако въпросната рече,че лъжа,ако има смелост,да се закълне в двете си деца,че това,което твърди е вярно.Съжалявям,че до днес внучката не знае тази подробност,защото аз и татко й й я спестихме.Симона дойде при сина ми със сакче дрешки.Той я издържа и изучи още 3 години и я създаде,за да го унищожи.Прие в дома си и изучи първата година и брат й – Огнян.Детето ми работеше на 2 места за да ги издържа,а брат й получил 3 двоики и майка им нахално,без да пита мъжа ми,отишла при неговия приятел в лЛесотехническия да махне едната двойка за да не повтаря.При тия двете подозирам,че може би страдат от болестно състояние на култов матриархат,погубващ мъжете.ГОЛЯМАТА ВНУЧКА с обич поех изцяло аз.Платих на частна акушерка раждането й,подготвих изписването и почерпките.Работейки 14 12 часови дежурства и при нужда за детето,винаги бях налична.Отглеждах го,водех,взимах,грижех. Когато тръгна в първи клас плащах и аз плащах на бивша учителка да взима детето от училище и да учи ес него от 13 до 17 часа.Винаги го защитавах,то споделяше с мен и ми говореше,че безкрайно много ме обича.Обичам много и малката внучка.Страдам и за двете и много ми липсват.Изтърпяла две тежки операции и лечение,вече възрастна,исках да намирам поне малко утеха и радост във внучките през остатъчния си жалък живот,но Симона ми отне това.ДЕНЯТ личи от сутринта.Още преди брака,купувайки с нея аксесоари за сватбата я посъветвах от събраните пари да си купят пералня.Изкрещя ми - „Тя,майка ми,не ми го е рекла!Коя си ти да ми казваш?!“.Беше вече бременна и скрих това от сина си.Има родители,като нейните,които раждат,отглеждат децата до 18 години и после ги мятат на чужди гърбове.Научих,че събраните пари от сватбата Симона дала на родителите си да си изплатят дълговете по сватбата-Аз също имах дългове,но постъпката им е грозна,а дълговете ми си бяхя моя задача.Не били ходили на море,горките.Това е защото всичките празници и уикенди харчели парите си за бензин – Кюстендил – Дивотино и обратно и свинско-винско.Ние ходехме 1 път,за 7 дни на море с карта от ГУСВ.Лишавахме се за да подсигурим покриви и бъдеще за децата си.По всякакъв повод аз – добрата свекърва подарявах винаги хубави и скъпи подаръци.За всичките си добрини получих лошотии и шамар върху глупавата си физономия.Човешката ми майчина душа не издържа на причинената трагедия от Симона,гарнирана с тормоз и геноцид и претенциите й тя и майка й да живеели спокойно в създаденото от тях неспокойствие.До сетен дъх ще плача.Няма да простя на Симона и ще моля Бог да не прости греховете й към сина ми и мен.09.2012 синът ми беше приет в МВР болница,където го оставила без грош.Миличкият звънял на пастрока си,който му занесъл 10 лева да има за кафе и закуски.От 09.06.2014 до сега ни съм стъпвала в домовете на сина си,прокудена,но и не желая,защото там детето ми е било тормозено,агонизиращо и стоически търпяло заради децата си,отрекло се от живота си докато умря.Никога няма да си простя греха,че случайно,без да знам каква е,я запознах със сина си.Сега лъже,че детето ми е имало вродено сърдечно заболяване – не знаех,че приемат сърдечноболни във ВНВСУ,ГУСВ и СДВР.Говори на познати,че ако научела,че я предават на противниковата страна,нямало да ги погледне и ще им го върнела.Детето ми гние в земята,а тя живее,владее с щастливатаа си майка,радваща се на децата си и внучетата си,обрала и моите плодове.Симона живееше на широка нога.Синът ми беше фабрика за пари и домашен роб,живеещ скромно със служебни дрехи и служебна карта за път и бурканче храна в служебната чанта.Симона го провокираше с тормоз и ако,като всеки мъж,пиине в присъствието ми заедно с мен,50-100 грама водка и не издържи на заяждането й и изреягира,тя изкарваше,че алкохолът бил виновен.НА 22.06.2013 СЪБОТЕН НЕРАБОТЕН ДЕН,ЗАДУШНИЦА,СИМОНА ГО ПРИНУДИЛА СПЕШНО ДА ИЗТЕГЛИ ПОСЛЕДНИЯТ ГОЛЯМ И ФАТАЛЕН ЗАЕМ ОТ 34 000 ЛЕВА,УЖ ДА ОТКУПЯТ ЗА СЕБЕ СИ ДЯЛОВЕТЕ НА ЛЕЛИТЕ НА ЖЕНА МУ ОТ КЪЩАТА В ДИВОТИНО.ВЕРОЯТНО НАУЧИЛ,ЧЕ Е ИЗИГРАН,В ПОНЕДЕЛНИК 24.06.2013,ВЪПРЕКИ ДОГОВОРКАТА,Е ОТКАЗАЛ НА ИНСПЕКТОРА ДА НАПРАВИ И ПОДПИШЕ ЗАСТРАХОВКА ЖИВОТ.Собственик на къщата е станала майка й Павлина.Зная от много близък наш,че от властният характер и тормоз на жена си,детето ми вече е изпитвало отвращение да прави легло с нея.Друг наш близък го е срещнал 08.2013.Синът ми бил вече безкрайно неглиже и отчаян.Запитал какво го мъчи,искал да му помогне.Отговорът бил без живец,че не му се говори,че има ужасни семеини неприятности и проблеми.Ако детето ми беше споделило,и не беше стойчески прикривало нещата,всячески щях да му помогна и щеше да е жив.Беше всеотдаен,отговорен,безчувство за самосъхранение.Симона погреба детето ми със стари дрехи,служебен черен потник с надпис „Полиция“.Ако ми беше казала,щях да закупя нови.Беше непристойна съпруга.Виждах и чувах някои неща,но ги премълчавах,за да не създавам и аз проблеми.Тая е способна на всичко.Не бих се зачудила ако в дома на детето ми заведе мащехарин на внучките ми,който да ги тормози и изнасилва.Още в началото тая аткърши сина ми от остарелия ни вече корен,и,впила нокти в сина ми,го подиграваше,че бил „дърво без корен“.Това не е всичко,защото е невъзможно на няколко листя да се опише всичкия идиотизъм.Веднъж през 1998 я оставихме сама в моя дом.Когато се върнахме,намерихме вратата отключена,ключа – хвърлен на земята,и семеините ни документи от секцията – разхвърляни и стъпкани по пода.Не харесала завещанието ми,Симона ни забрани да ходим в гарсониерата и синът ми водеше внучката да я виждам на пазара в Люлин.Симона не се съобрази,че М. е пастрок,и с това ми създаде голям семеен скандал.Що за жестока жена може да сломи и погуби трениран на оцеляване мъж,станал на 23 години инженер,взводен командир на 50 воиника в Правец.Исках Симона да палучи морална и юридическа присъда за погубване на човешки живот,но отговора на Върховна Прокуратура е,че няма достатъчно доказателства за извършено престъпление.На живота в блатото често става – златото потъва,а боклукът плава.Става дума за нетравматично увреждане на здравето чрез заплахи,обиди, унижения,причиняващи стресови емоционални преживявания и ФИЗИЧЕСКИ УВРЕЖДАНИЯ НА ЖИЗНЕНО ВАЖНИ ОРГАНИ.Ако понякога синът ми споделяше нещо,молеше да не го издавам.Говореше че сам ще се справи,че съм направила повече от другите родители и галеше ръцете ми със синовна обич.Симона всичко криеше и заповядваше да се крие.Знаеше всичко само майка й – щаба.Дори,когато внучката,поради синкоп,била 3-4 дни в болница,после Симона ми крещя да се засрамя,че не съм отишла на свиждане.От внучката зная,че лятото 2012,след като,по заповед,синът ми изчистил апартамента,си пусна филма „Мумията“,жена му закрещяла и изключила филма.После внучката намерила татко си в нейната стая да лежи разстроен с главоболие и помолил да му донесе аналгин.Против волята на сина ми,жена му замина с бебе зимата в Кюстендил при майка си.По думите на Симона,заедно с нейна братовчетка,която Симона каза,че била разведена наркоманка и проститутка,преминавали на автостоп границата да печелят пари,продавайки кашкавал.Мелницата на Господ мели много бавно,но много фино.Когато пред блока сечеха дърво,Симона крещеше,че съседите са били селяни,и крещеше на сина ми да извика полиция.Той едва я закроти.Тя говореше против всички негови приятели и колеги,а после,когато детето ми почина,ги зариби с лъжи,защото вече й трябваха безплатни ремонтьори.Излезе,че мълчанието не е злото,и,че докато добрите хора мълчат и бездеистват,злото побеждава с нападение,крещене и лъжи,На 5 години останах без баща поради развод,а на 26 – вдовица със син на 7 и майка на 70 и нейната къща,без база – аз бях базата.Приятелите,предали детето ми и станали съучастници в геноцида ми,вместо да й говорят,че е грях,каквото е правила и прави,излиза,че са безбожници,забравили,че и те имат деца,че са родители и не знаят,какво носи утрешния ден.Кумът предал сина ми бил по-близък с кумицата,въпреки,че заяви,че не е вярващ,го моля да не забравя,че и той има майка,а към мен – нещастната майка се отнесе жестоко.Моля го,в името на децата му и майка му,да помага поне на внучките ми.Хората коментират,че наблюдават,че Симона провежда с тях в 169 апартамент панихиди-партита с мезета,вино и ракии.Не забелязват ли,че столът на сина ми е празен?Кой от тях сяда на неговото място и „празнува“ с нея и родителите й докато ние плачем на гроба?Имат ли човешки души?Забравили ли са къде е гроба на приятеля им или нямат вече очи да идат и застанат там?Ремонтьори,защо преди тя не ве събираше на партита?Какво помогнахте да се направи на гроба на сина ми?Джони,нали тъй ти вика Мони?Какво стана с обещания парапет?Все пак е интересно,някой от всичките вас сетили се за единствения истински страдащи нещастен човек – аз отчаяната майка,и имам ли нужда и аз от помощ?Ето защо се наложи,в отчаянието си,да потърся обществена помощ.

И аз вярвам в Бог, разбирам ви, че сте си излели душата в Интернет, но... ако имате молба пред държавна институция- излишно е тук да излагате съображенията си.
Моят съвет е, да ги оставите- няма да ги заставите да ви признаят, синът ви не случайно Бог го е прибрал.
А Бог иска да сме добри. Не бързайте с претенциите си. Моля Бог, да Ви дари с дълголетие, за да сте свидетел на това, което следва... не бързайте с оплакванията си....Желая ви успех! Грижете се за здравето си и това е най важното!! Успех!

ДОРА ГЕОРГИЕВА Е МНОГО ЧУВСТВИТЕЛНА ЖЕНА И ОБИЧЛИВА И ГРИЖОВНА МАЙКА И БАБА. ЦЯЛ ЖИВОТ СЕ Е ТРУДИЛА НЕУМОРНО И Е БИЛА ВСЕОТДАЙНА КЪМ СЕМЕЙСТВОТО СИ И БЛИЗКИТЕ.НЕ ПОЗНАВАМ ДРУГА ЖЕНА,КОЯТО ТОЛКОВА УПОРИТО ДА СЕ БОРИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО ,ОБУЧЕНИЕТО,БЛАГОДЕНСТВИЕТО И УСПЕХИТЕ НА СВОИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ. МНОГО ТРУДНА Е БИЛА СЪДБАТА Й,НО ТЯ УПОРИТО СЕ БОРИ И МАКАР,ЧЕ СИНЪТ Й ЖОРЖ ОСТАНА РАНО БЕЗ БАЩА ТЯ УСПЯ ДА ГО ИЗУЧИ И ТОЙ СТАНА ИНЖЕНЕР ВЪВ ВИСШЕ ВОЕННО УЧИЛИЩЕ. СЪС ВТОРИЯ СИ СЪПРУГ ИМА ДЪЩЕРЯ КАТО НОВОТО СЕМЕЙСТВО ПОСТРОЯВА ЕТАЖ ОТ КЪЩА, В КОЯТО ИМА ЖИЛИЩНА ПЛОЩ И ЗА ДЪЩЕРЯТА. НО ТЯ ОСИГУРЯВА ГАРСОНИЕРА ЗА СИНА СИ С ПАРИТЕ ОТ ПРОДАДЕНАТА НА МАЙКА Й КЪЩА, А ПО-КЪСНО И АПАРТАМЕНТ ЗА СИНА СИ С ПАРИ ОТ ПРОДАДЕНА КЪЩА ОТ БАЩА СИ. И ЗА ДВЕТЕ ВНУЧКИ -ДЕЦА НА СИНА Й СЕ ГРИЖИ МНОГО.БЛАГОДАРЕНИЕ НА НЕЯ НАПРАВИХА УСПЕШНА ОПЕРАЦИЯ НА СЪРЦЕТО НА ГОЛЯМАТА ВНУЧКА ДОКАТО БЕШЕ ОЩЕ МНОГО МАЛКА.ДЕЖУРЕШЕ ПРИ ДЕЦАТА ,КОГАТО РОДИТЕЛИТЕ ИМ БЯХА ЗАЕТИ. И ЗА СИНА НА ДЪЩЕРЯ СИ СЕ ГРИЖИ ПОСТОЯННО-ДАЖЕ МУ Е КАТО ПРИЯТЕЛКА-ТАКА СЕ РАЗБИРАТ. ТАЗИ ЖЕНА ПРЕТЪРПЯ ТЕЖКИ ОПЕРАЦИИ,СЛЕД ТОВА КОНЧИНАТА НА СИНА Й Я СМАЗА.НЕ Е ЧОВЕШКО БИВШАТА Й СНАХА ДА НЕ ПУСКА ДЕЦАТА СИ ДА ГОВОРЯТ И ДА СЕ ВИЖДАТ С БАБА СИ. МОЯТ АПЕЛ Е -ПОМОГНЕТЕ НА ДОРА ГЕОРГИЕВА ДА МОЖЕ ДА ВИЖДА ВНУЧКИТЕ СИ-ТАКА МОЖЕ БИ ЗАГУБАТА НА СИНА Й ЩЕ БЪДЕ ПО-ПОНОСИМА. КУРАЖ ,ДОРЕ !